Искам и аз да можех да пиша приказки...и да ги илюстрирам после....
 

az moga :D

sys animatora mi roommate 6te pravim esenta 1.) comix D 2.)RolePlaying Game... :D az istoriata toi kartinkite etc. moje i da ya izdadem imam edni poznati :) 3.)razni dr projects... a be obshto vzeto :)

My Fantasy Back is Back :D
 

Имало едно време...

Една муза, която стояла затворена в капана на собствената си егофрения. Вярвала, че отсъствието и е било породено от собственото и желание да не общува с профаните и неразбиращите я. Че е дошла отново ,защото те вече не я интересуват, и тя ще обърне поглед, прикривайки презрението, когато ги срещне. Че този път ще зашемети света с красотата си. Пишела собствената си история, превъзнасяла успехите си, анализирала творбите си. "Аз съм най-добрата" си мислела музата, когато, изведнъж, отново изчезнала, сякаш никога не се била и появявала.

Тази сутрин се събудих по-весел. Тежестта в главата, така характерна за други сутрини, беше изчезнала. Докато ставах, там не се случваше почти нищо. Мяркаше се образа на някоя и друга актриса, в която бях влюбен, но като че ли в него виждах само истинската красота, а не желанието за обладаване. Дори не ми се пишеше. Докато закусвах, погледа ми се спря върху ръкописа на един стар разказ. Зачетох някъде по средата, стори ми се глупав, но дори не изпитах това дразнене, това дразнене, което изпитвах всеки път, когато не харесвах собствените си творби. Побутнах го с безразличие към другия край на масата, не исках да го оцапам...Все някоя муза, казах си, ще го хареса, ще го вземе за свой. Но мой не е.

Следобеда, след като дилъра пак ме метна че ми дава "холандец" , примирен със съдбата си да пуша жмел доживот, написах това.
Аз, музата на твоя живот.